Операция "Absolute Resolve": Краят на илюзията за недосегаемост

 

Нека не се лъжем – това, което видяхме снощи в Каракас, не беше просто полицейска акция. Това беше геополитическо земетресение. Арестът на действащ държавен глава от чужди (американски) спецчасти е събитие, което се е случвало само веднъж в модерната история с такъв мащаб – свалянето на Мануел Нориега в Панама през 1989 г.

 

За младите българи, които не помнят 89-та, ето контекста: САЩ току-що заявиха, че понятието "суверенитет" е условно. Ако си в списъка с "лошите" и застрашаваш националната сигурност на хегемона (чрез наркотици или миграция), ти не си президент. Ти си просто цел.

Мадуро разчиташе на класическата диктаторска застраховка: "Аз съм държавата". Той вярваше, че международното право го пази. Но в света на Realpolitik през 2026 г., правото е функция на силата. Операцията беше хирургически прецизна, брутална демонстрация на възможности. Това е сигнал не само към Латинска Америка, но и към всеки "местен феодал" по света, който си мисли, че географската дистанция или руските протекции са вечни.

За нас в България изводът е смразяващ и отрезвяващ: Когато Големият брат реши да действа, той не праща ноти. Той праща "Тюлени". Всички онези у нас, които се крият зад имунитети и депутатски карти, днес вероятно преглъщат на сухо. Защото Мадуро имаше армия. Те имат само компромати.