Моето най-голямо притеснение не изглежда лишено от логиика, основания и доказателства. Липсата на яростна реакция от Москва и Пекин е по-глухонемяваща от самия арест. Русия, която до вчера пращаше бомбардировачи Ту-160 във Венецуела и "Вагнер" да пазят Мадуро, днес се ограничава до протоколни декларации. Защо?
В геополитиката няма приятелства, има сделки. Най-логичният анализ сочи към новата доктрина на Тръмп: транзакционен изолационизъм. "Ти взимаш Венецуела (сферата на Монро), аз взимам Украйна (сферата на влияние на Русия)."
Това е кошмарът на Източна Европа – ново разчертаване на сферите на влияние, тип Ялта. Ако Путин е "продал" Мадуро, за да получи свобода на действие в Донбас или замразяване на конфликта при негови условия, това означава, че големите сили отново си поделят света на салфетка.
Защо е страшно? Защото показва, че съюзите са търгуеми. Днес Мадуро е разменна монета. Утре може да е сигурността на някоя държава в Черно море. Тишината на Путин е тишината на човек, който вече е получил плащането си.


No comments
Post a Comment